ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: darya
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14139
Онлайн са:
Анонимни: 611
ХуЛитери: 0
Всичко: 611
Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | А може и раздялата да е поредната част
от останалото за извървяване.
Може преболедуването да е тестът ни за зрялост.
Отношенията ни да преминат на следващ етап - изчистен и ясен,
лишен от емоциите на имагинерността. От заслепяването. Може погледът отстрани
да изясни грешното в позициите ни.
Приемането на част от чуждите истини
не значи да се примирим, а да се развием.
Да усетим болката. И как част от нас изстива.
Да преосмислим стойността си чрез липсата ни един за друг.
Да разберем, че любовта има много лица:
трепетното очакване;
изпепеляващата страст;
тихата тъга на есенен залез;
сянката в съня ни;
неизплаканите сълзи зад притиснатите клепачи;
написаните думи върху страниците на съкровени тетрадки.
И че всичките ще ни липсват. Или отчасти.
Да я почувстваме във стъпките, които се отдалечават.
Да се решим дали да я спрем преди непоправимото да е станало.
Преди да ни е обезсилило разстоянието.
Дали сме истински,.. докрай... - кой определя правилата -
само пречистващата сила на любовта преодоляла обстоятелствата.
Приземяването в реалността трябва ли да ни прави нещастни.
Преживяла изхвърлянето на повяхналите цветя,
измила чашите след отшумелия празник,
изхвърлила счупеното настрана.
Изоставила излишното като непотребен товар,
любовта е в нас. Стене нераздадена.
Дали раздялата не е шанс да се дочакаме каквито се желаем.
Да се споделим. И да се изживеем докрай...
____________________________
На Rainy, Meiia & Merian, с благодарност за споделеното.
Публикувано от mmm на 29.03.2005 @ 14:56:34
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 10
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1310 четения | оценка 5 | показвания 115745 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Още части..." | Вход | 6 коментара (12 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Още части... от Meiia на 29.03.2005 @ 18:12:00 (Профил | Изпрати бележка) | Да преосмислим стойността си чрез липсата ни един за друг.
Да разберем, че любовта има много лица:
Дали сме истински,.. докрай... – кой определя правилата
любовта е в нас. Стене нераздадена
Да се споделим. И да се изживеем докрай...
----------------------------------------------------
!!!!!!!!
------
Отдавна знаем всичко това,
но кръвта ни още лудо го учи
там иззад всичките ни слова
и зад привидното благополучие.
Някъде там сме си ние докрай,
някъде там и враговете обичат
истината ни. Не, това не е рай.
Но понякога на такъв ми прилича.
Другото в нас е сладка лъжа,
другото май е пауза преди края.
Истинска съм и нищо не ти дължа
Истински си. Значи ще те позная.
Теб.Друг не желая и да те знам,
друга не искам да ме познаваш,
само такава,готова да се отдам,
само такъв,готов да се отдаваш.
Многолико и шеметно,лудо дори.
Тихо и благо,в скут на лехуса.
Отдаденост,която лъжата гори
и ми дава от истината да вкуся.
|
Re: Още части... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.03.2005 @ 20:07:21 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Не, това не е рай.
Но понякога на такъв ми прилича.
Другото в нас е сладка лъжа...
__________________
Благодаря ти за истинския отговор.
Много неща има в него. И нови теми отваря -
все от вечните - и все спорни.
Кое е за предпочитане - нагарчащата истина
или сладката лъжа.
Паравана на привидното благополучие
или кухнята на нещата.
Шеметното отдаване
или усещането за присъствието на някой.
Истината е една, но ние сме малки, суетни, алчни...
Никога няма да я научим докрай.
И въртележката ще се повтаря безкрайно чрез нас
до края на вечността :-)
|
]
Re: Още части... от Merian на 30.03.2005 @ 10:20:23 (Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg | А може и раздялата да е поредната част
от останалото за извървяване.
Може преболедуването да е тестът ни за зрялост.
Отношенията ни да преминат на следващ етап - изчистен и ясен,
лишен от емоциите на имагинерността. От заслепяването.
Дали раздялата не е шанс да се дочакаме каквито се желаем.
Да се споделим. И да се изживеем докрай...
----
Спирам се дотук в цитирането макар твърде много неща да намерих в поредните ти части.... Всеки път ме поразяваш със способността си да вникваш толкова надълбоко в пластовете на различните душевности... Дали защото "в дъното" всички сме си доста еднакви и искаме едно и също...
Поздрави, Плъки:) |
Re: Още части... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.03.2005 @ 13:41:32 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Еднакви сме. И се нуждаем от едно и също.
Проблемът е, че съзряваме различно и не знаем какво точно искаме и търсим. Не сме наясно със самите себе си. А някои така и си заминават - с всички слабости предизвикани от вродената незрялост.
И кои ли са по-щастливи?!
Въпроси, Мериан...
Благодаря ти. |
]
Re: Още части... от arlekin на 29.03.2005 @ 15:04:46 (Профил | Изпрати бележка) | "Дали раздялата не е шанс да се дочакаме каквито се желаем.
Да се споделим. И да се изживеем докрай..."
Ти си дал отговор на всички свои въпроси!
Недостижим си!
Радвам се, че те има!
|
Re: Още части... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 29.03.2005 @ 20:19:02 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Отговори?!
Не, приятелче. Това не са отговори.
(Отговори, съвети и пари на заем не давам.)
Това са някакви варианти на отговори, но кои са верните?! Понякога отговорите трябва да се търсят от двама. Когато си сам, знаеш го, често оставаш неразбран. И дори да преболедуваш - отговорът пак го няма. А въпросите остават висящи... |
]
Re: Още части... от Ray (bdoych@abv.bg) на 29.03.2005 @ 16:05:35 (Профил | Изпрати бележка) | Радвам се, че мога да прочета тези споделени части. |
]
Re: Още части... от beche на 29.03.2005 @ 17:07:10 (Профил | Изпрати бележка) | оптимистично и интересно решение за развитие на отношения...
Поздравления и за двете части!!
|
]
Re: Още части... от rainy на 30.03.2005 @ 13:22:16 (Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/ | Да преосмислим стойността си чрез липсата ни един за друг
...................................................................................................
Колко пъти от мен си тръгваше!
Извън проблемите, избухнали от нищо,
и обичайните във времето ни сривове,
нормални за невероятно сложна ти същност...
Остави това.
Много беше, МНОГО, но това сега - било заради моето добро.
Благородно основание!
Е, ако смъртта е форма на живот...
Говоря и за двама ни.
Ти ще премълчиш за себе си какво ти е било.
Аз съм сигурна какво е.
Познавам те.
За мен самата исках да ти кажа - как дишах, докато не дишам.
Анаеробно...
Всяка секунда твоя липса ме изсмукваше
до последната ми капка съхранил се кислород -
пазя го дълбоко в спомените, в чувствата.
От невероятната ми нужда и потребност да съм с теб.
И ако не вярвах, че отново ще се върнеш,
нямаше да съумея изобщо, никак!, някак си да продължа напред.
Щях да се предам.
Преувеличено ли звучи?
Само че е истина.
Така е и сега.
Всяка секунда твоя липса изкристализираше
всичкото, което бе спрямо теб във времето у мен.
Интересно е, защото грам не се е променило
нищичко от първия ни общ момент.
Всъщност само се засилва...
Изпепеляващата един за друг взаимна страст;
интимните в мълчанието жестове;
бликащия от дълбокото ти смях;
невероятните ни разговори,
уникалното споделяне.
Изобщо... сливането ни.
(Колко пъти в живота ни се случва именно така?)
Знаеш ли, това е глупаво.
Не ми е нужен непотребен шанс,
за да преосмислям стойността ти,
да не говорим, че това направо ме убива, и изобщо...
Аз знам за себе си, каквото знам -
понякога в живота си човек успява и да е наясно.
Не, не, НЕ извън емоциите!
Ти бъркаш!
Нали са онова, което е създало
невероятния ни свят?
Осмислянето е отделно.
Не говорим за рационалните решения.
Можем ги и двамата прекрасно,
но не говорим за това.
В тази връзка ще ти споделя единствено -
те са невероятно лесни!,
когато е налично точно другото.
Поне за мен нещата във живота -
стойностно,
са позиционирани така.
Живея те...
Смешно е каквото и да е там обстоятелство
да не съм със теб,
и да не те споделям.
Независимо от изпиващата липса -
нали тя е именно причината...
И продължавам нищо да не искам.
И без изобщо да съм тръгвала,
просто те очаквам.
Защото иначе за мен...
Останалите думи са излишни.
.......................................................
Олях се!....:(((.. Като се потопя в този мой свят, нямам спирачки.
Ужас...прощавай!
Моите най-дълбоки поздравления за този ти стих, Пламене!
Просто е...
Написал си нещо прекрасно. Прекрасно.
Лично мнение.
|
Re: Още части... от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 31.03.2005 @ 13:59:00 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | ... Независимо от изпиващата липса -
нали тя е именно причината...
_________________
Въпросите си търсят отговорите. И си ги намират. Понякога коварно двусмислени...
А ти пиши. Пиши. После ще се разберем кой - на кого - за какво е подпалвал фитилите :-)))
Благодаря ти за затрогващите коментари. |
] | |