Думи… Думи… Птичи следи.
Крехък рисунък по мокрия пясък.
Ще плисне вълна, ще ги заличи,
въздишка и продължават нататък…
Слънцето, до милувка раздадено,
нощем пътува в окото на лотос.
Сутрин изгрява с обич препълнено -
надежда всекиму колкото - толкоз…
Безкраен извор, а шепите - две.
Мъдрост всекиму - колкото иска.
За да взима, ще трябва и да даде,
а водата продължава да плиска…
Вечен път… Временни пътници.
В книга изписани нетленни следи.
Идещите са жадни и ще са съдници,
брод ще търсят към бъдните дни.
Думи… Думи… Птичи следи.
Всяка в земята е мъничко зрънце.
Утре от тях оплодена тя ще роди -
може злак, а може и люлка за слънце…
27.03.2005