автор: thebigplucky

Преболедувах те. Отчасти.
Вече мога да си представя света и без теб.
Бях забравил, че някога не те познавах.
Бях изглупял, подивял, полудял.
Обладан бях. От теб.
А светът не е мръднал от мястото си.
Все така прекрасен.
Всичко си е така, както го бях оставил
след срещата с теб.
И добрите, и лошите неща.
Само мен за малко ме е нямало...
Още не съм готов за онова, което трябва да си кажем.
Но нямам нужда от чаша,
когато спомените се прокраднат непоканени.
Нямам нужда да се уповавам на някаква вяра.
Нямам нужда да се изповядвам на приятелите си -
да ме утешават. Познават ме отдавна...
За теб не разбрах какво означавах.
Не бях незаменим и единствен.
Не покривах всички изисквания.
Не можеше и да ме имаш докрай.
Бяха се докоснали само по-добрите ни части.
Дори не беше разтърсващо изживяване.
Просто в тази част от живота пътищата ни съвпаднаха.
Ти сама избра да я преминем заедно.
Аз не направих нищо за да те спра.
Беше част от очакванията,
за които мечтаех отдавна.
Беше хубава част.
Остана част от миналото и на двама ни.
Животът - разпиляхме го по малко.
Времето - не спря да ни ограбва.
Преболедувах те.
Споменът за болката остана -
наказанието ни за пропиляните блянове.
За част от тях...