автор: Mojsei

Две души, прегърнати в мрака,
дадоха живот на светлина,
породила на деня ти злака
с надеждата за далнина.

Избликът в прегръдката гореща
породи онази чиста топлота,
с която ще запомним тази среща,
в която разцъфтя и красота.

Тегнещата между нас различност,
караше да мисля, че не смея
да ти подаря онази идентичност
без емоцията да разпилея.

Ти страха принуди да загива
и това постигна с усилие,
което с радост ме опива
в борбата ти срещу насилие.

Този миг - в колизията върховен,
породи в душата ти и смях,
а това ти е успех основен
в битка с натрапен грях.

Сълзите ти сега са чисти -
спокойно гледат твоите очи,
надмогнала срама на егоисти,
посегнали на огнени лъчи.

Излезе ти от самотата
по начин скромен, тих -
облегна се на добротата,
развивана в диалогов стих.

Пътеката в живота ти е ясна
и ти пое решение отговорно -
отхвърли таз съдба ужасна,
която те ориса с поведение притворно.

Цъфтят у теб момински сили,
надмогнали човешка злоба дива
и вече те ти стават мили,
а болката от тебе си отива.