автор: joanna_vas

Капчица по капчица
времето
се стича,
съня ти
разсъблича...
Луната
с обич кича
и идвам, като дъжд.

Пространството
е влажно,
в мечтите
ласки свило,
преливащо -
прелива
до дъх от сетива.

Ухае тишината,
а въздуха
танцува,
зявихря се,
завихря,
а мислите кънтят.

Една милувка
нежност,
докосване на шепот,
през думи
с устни тихо
по клетките пълзят.

Очи в очи не спят.
По дланите
трептят,
желания и мисли...
Сладни,
сладни
сънят...

От чувства се събирам
в сърцето ти
без бряг -
вълни,
вълни в сънят...

Разливат се от обич,
по вените
горят...
А миглите - трепят ...

Задъхва се луната,
разтваря се
до цвят.
От обич часовете -
пълзят,
пълзят,
пълзят ...

Стрелките полудяват.
Часовникът
е спрял.
Мигът е сладкогласен,
до звучност
онемял ...

През сън
очи
не спят,
а думите валят
над нас:
кап-кап,
кап-кап...