автор: joanna_vas

От ехо... чупят се дървесните чадъри,
не пазят клонките от бури и от дъжд.
Гласът ти тихо... много тихо ми говори,
потрепват звуци над покълналата ръж.

От капки обич натежали думи в листи
по края, в белия контур леко кървят.
По гънки фино се ратварят шепот мисли,
кервани дълги покрай нас са и вървят.

Съшивам крехките значими междуредия
и вия в търсене на смисълът до шир.
От виното и хляба, същноста щом свия
парченце обич съм в торбата на пастир.

Така душата искам в твойта да открия,
в пътеки пъстри от библейски светове.
По тях ... мечтите си до дъно да изпия
и да съм извочре от житни класове.

До тебе утрото от звън, до звън да будя,
в остатък време обичта си да заесея!
На любовта ти, през сърце - да се осъдя
и теб задъхано през дните да копнея!

(Обичам те ... за теб и ... в теб живея ...)