автор: NinaEmilia

Вече пях
за светлината,
вече бях непозната,
бях нова, различна,
силна и слаба!

Без да мога
да спирам - вървях,
разтревожена, нежна,

където минавах,
път нов строях,

но в главата си само,
изглежда,

защото разбрана:
не бях!

Където да даваш е щастие -
там отивам,
където луната е светла,
където луната е близка
и много красива!

След нощи безсънни,
за мене роди се
истинска пролет:
ненужно забравяна!

Пред всички вас, хора,
възкръсвам по Новия Път -
и изгарям!

Нови възможности търся
и нови надежди,
и любов със сълзите си тежки
изтръгвам от вас,
днес живея и мои са дните ми,
и нов е страха, моя страх!

Днес луната е мътна и сива,
и аз получвам
за своята музика жива
разплата горчива,
без никаква милост!

И сякаш съм много пияна,
и сякаш съм пушила марихуана,
защото по пътя, който съм хванала,
без да зная, била съм измамена!

Но аз съм разбрала основното,
и без да пропускам възможности,
аз съм правила, колкото искам,
аз съм давала, без да изисквам,
и аз съм научила безброй състояния,
над тях притежавам аз власт!

И след всичко разбирам:
единствено паднала съм,

и пак победена съм аз!