автор: kokokamila

Купи я от една книжарница на две преки от дома - бежови
корици, ниска цена, неизвестен автор. Още там я прелисти набързо, остави страниците няколко пъти да погалят палеца му с пеперуден шум, опитваше я така, както се опитва нова четка за зъби, плати, сложи я под мишница и се прибра с дъха на прясно печатарско мастило в носа и намерението да я прочете.
Поздрави жена си, която плетеше в далечния ъгъл на стаята, прочете й заглавието и тя кимна, без да вдига очи от ръкоделието, понеже трябваше да брои налице и наопаки. Придърпа стол по-близо до прозореца, повъртя известно време книгата в ръцете си и след като я доближи няколко пъти до носа, за да вдиша интересния аромат на нова книга, отвори на първа страница.
Между десета и единайсета установи, че вън е вече тъмно и вероятно жена му е включила осветлението. Все така си плетеше в нейния ъгъл, мърдаше леко усни и той едва долавяше цифрите на едно всепоглъщащо броене, което бавно се превръщаше в орнамент откъм лицевата страна на пуловер. Продължи да чете. Отново изгуби представа за времето, както и за тихите и упорити шумове наоколо. Малко преди да прелисти петнайсета страница, внезапно и с голяма изненада вдигна очи и се загледа в жена си. Проследи с поглед огънатия й профил, линията на гърба- от тила до таза, която излъчваше напрежение и й липсваше всякакъв грациозен рисунък. После продължи надолу по бедрата, едри и отпуснати, малко разкрачени, докато стигна до масивните прасци и най-накрая до удобните, несъразмерни, добродушни пантофи, от което го полази тръпка на умиление или отвращение, което беше все едно сега, когато е на петнайсета страница и някой там му подшушва, че не е нищо повече от един слепец на средна възраст. С голямо усилие мина на шестнайсета, през два-три реда поглеждаше към жена си, а когато стигна до началото на седемнайсета, остави книгата да падне на скута му.
Седеше неподвижен и загледан в далечния ъгъл на стаята - така, както човек се заглежда в картина на майстор, чието творчество не познава.