автор: roni_16_f_sf

ПОнякога и чаша топло мляко помога,друг път протегната ръка изцерява!
Самотен пак при мене идваш.
По погледа ти изтънял разбирам,
че пак през мълния си минал.

Очите ти,разкървавени
крият в себе си надеждата,
че аз в ролята на Господ
ще изцеря посинелите, разкъсани дупки.

Подпираш глава безутешно на моето рамо,
а сълзите по пода ми капят.
В главата ми мисли неспирни кръжат-
какво ли те бе обзело?

Мрака скритен озарява ни.
Тишината-приютява ни.
Леко кърпа бяла ти подавам,
сълзите едри в нея удавям
и нежно те успокоявам…

Накърнена душата ти разкрива се пред мен,
сърцето празно в този час тлее,
сянка гъста бди над теб-
очевидно е,че трябва лек.

Блясъка на пламнала звездица
Разнася думите за лек.
С тях те омагьосвам,
Болката ти стенеща премахвам
И отново правя те засмян.
………………………….
Млечния път те изпраща
На входа стоиш запъхтян.
Протягаш ръка загрубяла
И скромно привеждаш глава.

Устните ни пламнали
Искри обменят
И тихо изпращайки те във мрака
"Благодаря" те заселват.