Плачът на капчука не спира,
размива боите на ден,
в който студът си отива,
като любовник смутен.
Плаче капчукът, а Пролетта
събира сълзите студени
в своята нежна ръка.
В гнездото на щъркел поглежда
открива палитра с надежда,
статива на дните подрежда,
разбужда със сълзи птичия смях,
за да рисува полет за всеки от нас.