автор: swetulka

Разсъмва се.Нощта си тръгва наскърбена,
повлякла разпокъсани коси от синкав мрак,
във чийто чорлави вълма блещукат мънички вселени-
златисто-огнени искрици във мастиления зрак.
Въздишка от смарагдов Облак-
с пухлати,драконски ръце обгръща изток;
към края на Света незнаен,ефимерен провлак,
безмълвен,безначален нереален писък.
Прозорец.Неочаквано -все още светъл.
Зад тънкото перде-самотен електричен остров.
Препълнен пепелник с угарки и със сива пепел
и Силует единствен-спорейки със себе си самия-остро.
Печално се стопява,тръгва си Нощта,
подгонена от копията бляскави на утрото надменно.
И само побелялата добра Луна
със тих любовен шепот ни сподиря неизменно...