автор: DamaKupa

От пътя отби се,
в черквата бяла,
привела глава,
свещ да запаля.

Молитва устата отрони,
за себе си, молих се Боже.

Горяха в храма
огнени свещи,
тишина на икони,
аромат на тамян,
молитва тихо
устата мълвеше-
Прости ми, Господи,
грешна съм аз.

От свеща се отрони огнена капка,
опари ръката,
остави следа,
Знак е, а може би прошка
за изпепелената ми грешна душа.