Не искам да казвам
че те обичам -
толкова са те лъгали
и предавали
правят го и сега
Само искам да знаеш,
че когато пролетният вятър
развее на дома ми
трицветната коприна,
през нея виждам аз
на Пирин върховете бели,
зелените поля на Добруджа
и аления залез над морето
А в звуците на песента
(която трябва да я слушаме
изправени) -
на Самуиловите войни плача улавям
и на Кубрата мъдрата поръка
неволно пригласям
на "най-добрия кавалджия на планетата"
с Дельо хайдутина във космоса политам
Тръгна ли на път -
гостоприемно ме посрещаш
завита в снежни преспи
или пък плачеща
с порои пролетни,
постилаш ми килим от есенни листа
или с юлска жега ме изгаряш
но да покажеш искаш
всяко кътче.
В такива мигове...
завиждам си сама че тук живея.
И се моля
тука да умра