вчера
..... и стигнахме до полянката на Бъдещето.
Пълна с цветя и разноцветни камъчета.
Ето, онова кафяво камъче - първият приемен изпит.
Прибирам го - то ми отвори вратите на Университета.
Ще потрябва. Но и следващите са полезни - алгебра, анализ, топология, вероятности...
Пъхам, пъхам в торбата.
Хайде и плочата на дипломата да взема. Може да послужи да се скрия зад нея.
А може и това познанство да засвети. Хайде и него да пъхна в торбата.
Ето и годините на работата в завода.
Навика за тичане, от там го имам. И правилото "срока е вчера". Хуубаво правило.
Пъхвам го в торбата - все ще се наложи да го използувам.
А и годините не са съвсем зян - за трудов стаж ще послужат.
Верно, и казармата се брои за трудов стаж. Хайде и нея да я тикна в торбата.
Нищо, че ми изяде две години живот за половин година.
И така пълня торбата - аспирантура, публикации, книги написани, книги планирани.
Логика класична, логика модална, логика размита, логика безкрайна...
Знание за сложността, знание за изчислимостта, знание за знанието...
Логика на кванторите, логика на императивите, логика на дескрипторите...
Да, и книгата СИЗИФ, все още раздробена, пясък, прах, но ще се върти, ще се меша и ще порастне.
Натоварих колекцията си от цитати. Събирани, събирани - над 100 000 бяха преди 20 години, а сега - неизвестно, едвам една десета съм преписал. Ще ми трябват 30-тина години да я довърша.
Ето го и трактата "Светът по пътя на детето..." Може би някой ден ще го преведа заедно със структурата му. За сега е само на полски език. Единственият трактат, който не може да съществува в друга освен електронна форма. А знам, че ще го разбера едва след като го напиша до край - в триезична конструкция. Макар, че всяко изречение е авторизирано на трите езика.
И все по-тежка става торбата и още много неща имам да добавям...
...
Кога ще излезна от тази градина? Толкова още камъчета има за прибиране.
...
и ето насъбрах 30-тина години за пенсия,
и ето ще получа пенсия - може 100 лева (после ще умножаваме по 2 по 3 - колкото е необходимо),
и се пада на ден по 3 лева,
т.е. една година трудов стаж струва 10 стотинки,
и за пенсионерски билет не стига,
та ще трябва да умножаваме по две по три...
и това е билет в едната посока,
за връщане трябва да взема още една година трудов стаж,
Коя? Може би 2004?
Не, тази беше много тежка. И много неща останаха недовършени.
Ще се върна пеш, че в автобуса 2004-та няма да се смести.
А 2004 и 2003 и 2002 ще ги събера заедно в едно пакетче семки.
И ще ги чопля и ще ги плюя.
А 2005 ще я похарча за вход в тоалетната.
240305
Сладар