автор: sradev

вчера

Отървах се от бъдещето си Аз и продължавам надолу. Срещам някакви страхове. Събрали се на куп и треперят. Май, че някои от тях познавам.

А, ето го и офицера ми от казармата (Големият Хълм, Владо Янев, Форком, 2004). Зад гърба ми нещо взе да ми крещи по време на учебно, май, че не съм вървял равно. Аз пък съм свикнал да гледам в очите събеседника, та с калаша се обърнах да го попитам най-учтиво какво иска. В очите му прочетох пълната увереност, че патроните ми не са халосни. Нямал забележки. После проверих - всички си бяха халосни.

Жена ми, на влизане във влака се сблъсква с излизащ и пада между перона и влака. Място има, тя е слабичка. Преди време на централната гара една многопудова рускиня падна по подобен начин и се разпищя като три локомотива. После се оказа, че си скъсала чорапогащника. А жена ми по-добре си одрала крака. Но след три седмици на същият перон някакъв мъж се подхлъзнал и паднал по същият начин. Само, че и влака тръгнал. "Да-же ву"-ду ли му се викаше на това? Но жена ми не искала да погледне дори от прозореца.

Ето и онази глупава майка с модерна детска количка влиза в немодерен автобус. По стълбите бебето изпада. Поглежда - количката празна. Няма да описвам писъка. Някой услужливо прибира детето изпод автобуса и й го подава. Нищо му няма. Ама не се знае. На следващата спирка е детската болница. Свалят ги пътниците - нея и детето, обясняват й къде е болницата, но тя не я вижда.

Играем с принца на пинг-понг. Виждам, че нещо вижда зад гърба ми. Като играя пинг-понг не се оглеждам наоколо - не знам какво беше. Но очите му се изпълниха със страх и той престана да вижда топчето. Извини се и побягна нанякъде. А аз ви гледах как му завиждате.

Не, не са големи очите на големия страх - слепи са!
Нека си треперят. Не от истинското си бъдеще се боят. Казват, офицера бил съден и разжалван? Принца? Кой ли пък сега го брои? Може и да се е оженил за просякиня. Ама нали знаете - всеки подритва бъдещето си като парцал, а после вика "Оле, какво ми дойде до главата!"

Разтърсих се и за някой мой страх. А, ето я "Зимата няма да свърши!"
- Какво правиш тука, бе? Нали си в раздел фантастика? Зле ли ти е там?
- Не е зле, ама магесника направи една магия за сняг и вече трети месец вали. И то с лимон я прави, а не с портокал. А се е изпокрил и на нищо не отговаря.
- Знам, бях оня ден у него. Никакъв го няма. Хайде не се тревожи, ще отидеме при Феята.

Взех я под ръка и направо при Феята.
- Феичко, Феичко,
златна ръчичко,
синьо мънисто,
слънчице чисто.
Излекувай ми "Зимата няма да свърши", че нещо трепери,
от студ ли от страх ли, защо ли, как ли сега пък намери.

Феята взе, че свари един топъл дъжд, духна 16 пъти по всички посоки на света и ни успокои, че до три дена треперенето ще й мине. Целунахме всички ръце на Феята, поклонихме се 17 пъти доземи, 17 пъти мъничко и 17 пъти по средата. Гушнахме се със "Зимата няма да свърши" и запрашихме към фантастичната градина на бъдещето.

230305
Сладар