автор: alisa

И ти,
като един безкрайно дълъг блус
се мъчиш да се преведеш.
Дано те разбере
поне едно себеподобно.
Но всичките себеподобни
са заети
от много време все със себе си.
Заети са със сутрешните гърчове
на жълтия каймак във млякото.
Заети са със хиляди изплувания.
Илюзия е твърдостта на дъното.
Какъв е този блус,
по-уязвим от страх
в крило на пеперуда?
На кой да се превеждаш?
И колко слабост още трябва
преди самичък да решиш
да се помилваш?
Немилост е
от светло да зачеваш мрак,
за да не виждаш в тъмното
лица и сенки.
Немилостиво е,
когато те превеждат
и те танцуват със изискан фалш,
а ти се плаче.
Животът ти е сляп саксофонист,
а ти си най-невероятната,
най-вярната мелодия от всички.
Най-тъжната…
А страшно ти се иска
накрая да се преведеш
и чак тогава
все някой да те изтанцува
истински.