автор: Mojsei

Познавам я отскоро - Рони,
а ето, че сърцето й отрони
слова, описващи Мойсей:
изрядно, точно, като Водолей.
Подобно на оракул тя вещае
и в душата ми гадае,
разкривайки и двете, й страни,
без нещо в тях да накърни.
Укрепва поетичното й слово
и тук доказва го отново,
та изказът й ме накара
да си припомня притча стара,
описана в Стария Завет
и носеща сега привет -
как Мойсей зачита чистотата,
удържайки в живота красотата
и всичките съвременни поети
с това да са заети.
Ще стане поетеса тя - голяма:
за словата й забрава няма,
а аз чрез мойте вехти рими
усилията й правя поносими.
Дори и белите ми власи,
превръща тя в украси
и иска заедно с нея
любовна песен да изпея.
За мене Рони е велика,
защото търси своята прилика,
не с онзи, който в забрава,
реши дете да обладава,
а като мое свидно чедо
гради упорно свойто кредо
и в тази упоритост тя сияе,
пътеката съзира и ликува:"Тя е..."
В усилие да ме разгадае,
не дава тя сърцето да ридае,
но с приказката кратка
направи и загадка,
защото иска с нея - двама,
в ролята на моя дама,
в творчеството да навлезем постепенно
и писането да направи най-обикновено.