автор: somebody

Посях семена
във градината есенна,
разрових земята
със пръсти.
Усетих дъха и
на стара жена,
очакваща
да възкръсне.

Прибра семената ми-
съкровище
в себе си.
Покри ги,
целуна ги с устни.
Наведох се,
прегърнах я,
допрях до нея глава.
Обеща да ги пази в съня си.

Посипа с листа,
семената-любовните.
Покри ги,
с завивка от чуства
Ще пият вода
от снега
белонежния.
Той ще ги топли
с милувка.

Заедно напролет
с тях
ще се раждаме.
Ще покълваме.
Ще разцъфнем.
Не може никой
просто така,
мен да прекърши.