автор: roni_16_f_sf

С това описание правя посвещение на Mojsei!

Ти си кристал с различни разцветки.Два полюса,които горят и се топят в един и същ момент.Думите ти са разцъфващо цвете позлатено от емоцията,която дава порив на живота.Ти си слънце-пръскаш лъчите си и погалваш главичката ми сякаш бяло перце ме целува.Ти си буря-разцветките ти се менят.Ти си небосвод осеян с птички.Всички са сгушени под крилото ти и усещат кървавото сърцебиене,което прелива и се изсипва върху земята.Магьосник с маска-това си ти.Невидима същност с горящо и топло сърце.Славей сред полето,волно мерещ се със любовта..Мелодията на думите е твое дясно рамо,умело пееш я ти.И ето,че светлата гама изтече-тя дава простор на тъмната.
Фокус-мокус и ето,че ти си мастило черно..Стъпките ти се личат като смъртта, но тъмната страна остава в тебе като кладенец дълбок.Глобална сфера,минаваща през всичко,но не разкодирваща важните кодове.Опитваш бързо,даваш много и загубваш себе си така.Всяко чувство казваш,че ти е известно, но звезден път на чувства не чертаеш…Какво си ти и как да те зова?"Вода" избирам аз да те наричам.Защо съм сигурна,че ще попиташ и за това решавам да ти спомена 3 от многото неща криещи се в тази странна дума.
1)Ти си незаменим-никой не може да те замести,защото само ти утоляваш жаждата на хората.
2)Водата е синоним на необятното-не знаеш какво ще те споходи.
3)Лееш се така лесно,както водата.
Това си ти през моя спектърен поглед!