автор: NinaEmilia

И ето как идват със вятъра:
музика с думите чудни.
И как аз съм тази, която,
навън ще ги пусне!

Прелитат… по-кратки от лъч
пеперудени звуци.
Не искам твойте спомени -
всичко се случва!

Разбирам: играта е скъпа,
но няма да плащам: отказвам!
Назад не поглеждам: летя,
аз съм птица прозрачна!

Небето се врязва във мене:
ракета красива,
забравям за чуждите мнения,
нови откривам!

И ражда се път към Природата…
светло сънувам...
далеч от града нелюбим:
теб целувам!

Към място невиждано,
ново, различно... води ме -
във бурен момент подари ми
цвете разстворено... разбери ме!

Високото слънце достигай
със клепки премрежени:
хармония виждай и знай:
колко нежно е!

Има време за работа
и време за битки уверени,
от силните само ще бъдат спечелени,
има време за сватби и погребения,
има време за раждане и забавления -

затова съм спокойна и весела... :))