вчера
Ха, ха, ха, улучих и още една от целите - "объркай понеделника с вторник".
Тъжно ми стана от толкова много уцелвания. Би трябвало да се радвам, а то ми стана тъжно. Точно казваше Обуховски, че като си улучиш целите и ти става едно чоглаво. А като ти се свършат и съвсем ще откачиш. Ама мойте не са се свършили, една книга "СИЗИФ" смятам да напиша, а пък ми е тъжно.
Ясно, пристигнал съм в страната на тъгите. Обратна на страната на дъгите. И в негатив! Всичко тук говори за всеобщото нещастие. Съществува и поверието, че който прескочи една тъга после цял живот ще е нещастен.
Една безумна тъга седи пред огледалото. Тъжният й поглед все вижда една тъга и от това и става все по-тъжно. Може и от това да си е загубила ума? А може би огледалото е вълшебно и то й казва "Ти си най-тъжната на света!" И тя му вярва, защото е тъжна. Ако беше весела, то би се разсмяла и би го помолила да й разкаже още някоя смешка. Но тя е тъжна и не й идва таквоз нещо на ума. За това изглежда на безумна.
Една мъничка тъга си чопли носа и си мечтае да порастне. Но много-много не ги разбира големите тъги, защото все още е безгрижна. И се озърта наоколо да си хапне някоя грижа, че да порастне. Лехата с грижите не е далече, ще я намери, ще се напасе и ще порастне. Няма да тъгувам за нея - вижда се как ще порастне на една голяма и мрачна тъга.
Ето и една тъга от другата ми баба - "Примусчето". Преди войната, ама не знам коя, сестра й взела на заем примусчето и още не й го върнала. И така всеки ден се сещаше за сестра си.
И аз сега, като нещо трябва да помня, го връзвам за примусчето и така се сещам как баба ми скри лулите ми, за да не съм пушил. Добре, че в печката, та след 2 години ги намерих непокътнати. Та ми става едно по-леко на душата.
Разтъжих се за тъгите от едно време. Еех какви тъги имаше! Не като сега. А пък преди това какви тъги е имало! Ум да ти зайде! Па какви кошмари! Ще трябва да посетя и долината на кошмарите, белким там е останал някой от по-едрите.
Излизам от страната на тъгите и настъпвам някакъв смръдлив парцал. Мяу - изревава той. Гледам проскубано мършаво същество.
- Не ми се пречкай из краката!
- Ти ми се пречкаш! Аз към светли бъднини вървя, а ти си се закачил за мене като пранги.
- Хе, хе, "светли бъднини", виж се каква си отрепка! Па откъде ти хрумна, че ти се пречкам в краката?
- Ти, бе, а кой друг? Що ядове, що тормоз от тебе съм изкарал. И тук ме намери да ме каляш!
- Ха, ха, ха - такъв парцал да изкалям! Голям си смешко. Кво си въобразяваш, ти знаеш ли кой съм Аз?!
- Хайде не ми се прави на света свиня непорязана! Знам ти всичките мръсотии - все по мене се лепят. Кой друг ако не аз знам кой си - Аз съм твоето бъдещо Аз! И все от тебе си патя. Поне едно нещо да не беше окалял! Тъй и ще си отида без да съм се измил до край. И нищо не помага - да бях се гръмнал овреме, ама ти си така самодоволен! Па ако беше паднал тогаз от онзи прозорец колко хубава реинкарнация щях да си имам. Така си е, нямам късмет с тебе. Хайде махай се, че ми се повръща като те гледам!
Кво да го правя - явно откачило. Аз, не-Аз - друг да му бере гайлето.
- Оди се пери!
Помня миналото - боли,
помня бъдещето - боли,
значи и сега и тогава
вино и ракия ще върви!
220305
Сладар