автор: sradev

вчера

Закъснявам! Ако с това темпо продължавам да се тътрузя - никога няма да изляза от дупката. Петите ми се подбиха, не мога да тичам из тези сокаци. Трябва да намеря някакво превозно средство.

Намерих свободно чуждо подсъзнание. Приближавам внимателно. Огледах го от всички страни - мяза на невмирисало се още. Включвам го - нещо започва да бръмчи, да шуми, ще да е или мотор или от изпитият коняк, или остатъци от някое заседание. Внезапно се събужда мотора - кх-кх-кх-баф-мам-ууу. Добре, че на празни обороти. Бях карал на младини курсове за шофьор, ама и така не си извадих книжка, защото заспивам зад кормилото. За управление на подсъзание баба ми ми беше оставила една макара за навиване и това си е. Тя се с тази макара навиваше синовете си. Имам и един автопилот, но след като ми изгуби очилата и счупи носа повече не му давам да кара. Сега само ме буди във влака да не изпустна спирката. Няма как - ще опитам сам. Все така ми се случва - кога съм на зор, бъкел да не разбирам. Припомних си инструкцията на оня грузинец от конференцията в Тбилиси, казах заклинанието "пет пари давам" и потеглих на първа скорост. А мотора - ха-ха-плям-плям-плям-дрън-дрън. Гледам - пътя гладък, размахвам му един часовник пред носа и премина на втора. По-равно подкара - мням-мням-мням. Давам му да си шмръкне и вече сме на трета - маа-муу свистят колелата, а на мене ми кеф стана - викам си голем съм майстор! Гълтаме пространство-времето та искри хвърчат и в цветни облачета ни опушват. Гледам и на таблото просветват едни точици, сипвам гъби от Андите в резервуара и включвам четвъртата. Че като се завъртя това ми ти подсъзнание по златна спирала, че като зави едно иихуууиии и напряко през тръните. На подсъзнанието - колко му е, ама на мене ми изподра кожата чак до панталоните. Виждам - наближаваме целта. Викам тпруу, ама оно не хваща. Пак размахвам часовника - не го лови. Бих му две инжекции по 500 киселец - нищо. Ни се води, ни се кара. Вече задминаваме, спиралата съвсем се разкрачи, а то само си превключва на 6,7,8,9... Малее, то грузинеца говореше за 8 ниво като най-последното на подсъзнанието, това отде извади тези. А викат, че от 6-тото нататък няма управление ни с бой ни с коняк. Абе аз толкоз не съм се залетял да прекрачвам време-пространството, рано ми е още. Избрах едно по-удобно завихряне и скочих от подсъзнанието. Пу! Пак не улучих посоката. Бухнах се с главата надолу направо в по-следващият ден. И дойде ми акъла в главата - ами че то не беше подсъзнание, а задсъзнание - имаше си точка в цвят ВЛИ (виолетово-лилаво-индигово преливащо в инфрачерно) на таблото за управление, такива могат да управляват само вещици с поне 600-годишен трудов стаж в управлението на надсъзнания в 137-мерни пространства. Добре, че навреме изкочих от него. И само малко си ожулих носа. Иначе щеше да ме закара вдън гори Тилилейски, зад Долината на сенките, оттатък Тартора... Няма страшно си викам - ще остана тук да си почина, да изчакам следващият ден, да се поремонтирам.

Гледам - паднал съм в планината на Целите. Едни цели-целенички цели. Точно това и целях! Бяхме се уговорили на 22 март да се видиме пък аз исках да ги изненадам. Планината на целите е огромно натрупване от камъни. Камък в камък. Има и големи и дребни и съвсем мънички. А има такива дребни, че хич не ги виждаш, ама като ти влезнат в окото, много сърбят. На пример такава е "Много щастие за мен и всичкото даром!". Дребничка е в сравнение с целта на Сталкера "Щастие за всички, много и даром!" Но и нея никой не я е улучил все още. Целите за по 5 лева - всичките изподупчени, на решето станали. Целите за гоолямо богатство - тук таме улучени. А иначе са огромни. Но какво от това, която и да улучиш - през дупката надничат следващите. Премерих се в целта "Да имам такава стрела, че да уцеля и целта и всички дето надничат през дупките й". Меря се, меря, а тя мърда и очите ми се премрежват. Няма какво да си хабя патроните. За ония, най-възвишените като "Всеобщо равенство", "Свобода за всички" и "Братство" нямам време да се катеря по планината от подцели. Иначе за тях си имам съответните стрели: "Никой да не мърда, че ще стрелям", "Правя си квото си искам и ти прави така", "Майка ми не е, но баща ми е идвал в Рим". Лесни за улучване и дори за подлучване, ама високо. Ако тръгна да ги гоня пак ще закъснея.

Ето и няколко от целите на баба ми: "Внука да завърши гимназия, че да умра", "Внука да завърши университет, че да умра", "Внука да завърши казармата, че да умра", "Внука да се ожени, та да умра", "Внука да стане прочут, та да умра"... Па ние й донесохме една по-дребничка цел: "Отгледай и правнука, че е на път, па после ще видиме". А тя измънка нещо, че дядото я викал. И най-безсрамно избяга. Така и не улучи последната си цел. Ама тя държеше на обещанията си, та все още е безсмъртна.

Но да не се разсейвам. Изненадах целите и пуф-пуф - улучих няколко и айде в торбата. После ще ги оскубя, нарежа и опека. Ето кои са в торбата:
"Да изненадам целите"
"Да намеря 5 стотинки"
"Да си направя кеф за чужда сметка"
"Да изпратя репортажа в Хулите"
"Да си помисля, че някаква работа съм свършил"

Богат улов! Нямам грешка в целенето!


210305
Сладар