автор: ipalam

Отколешни и постоянни.
Свят истински и свят фалшив.
Два свята: грохот и мълчание,
събрани във един мотив.

И между Врабево и Брестник
с един метафоричен жест
създаваш средношколски вестник,
а си на тридесет и шест.

Блестят слънца и свирят ветри,
земята прави пирует
и след дванайсет километра
те срещат Дима и Анет.

В свистящото пространство скитат,
отронени - сълза и смях.
От дълбините до зенита
върви след тях, върви пред тях.

Израствай като стрък нагоре
и се разкъсвай сам на две.
Че на пръстта е нужен корен,
на небесата - върхове.