все така нощуваме под свода на присъствието
и като букет признателности се полагаме в нозете му
после се надвесваме във времето /челото му е набраздено
от желания/ и точици от светлина трептят в очите му
/прогорили вечери безчет/ и невъзвратимост наслояват
когато пътят ни пресича с мантинелите си
и полунощни светлини /озарили вече посивели ветрове/
се притаяват във крайпътните треви