Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 443
ХуЛитери: 5
Всичко: 448

Онлайн сега:
:: pavlinag
:: rajsun
:: Mitko19
:: mariq-desislava
:: pc_indi

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСлед Заговезни
раздел: Поезия
автор: thebigplucky

Прошка поиска ли...
Простиха ли ти...
На отговорите никой не държи.
Въпросите, така, някак естествено се подредиха
след поредния Заговезни. Причини бол.
Нали, уж, зачитаме традициите.
Какво ли ни остава иначе.
Поразминахме се с истината, и от двете страни,
но кой точно може да определи границата преди да сгреши.
Трудно е прошка да се поиска.
Трябва да се решиш. И без задни мисли.
Да пристъпиш онези няколко крачки премислено.
Да сведеш глава.
Да целунеш избледняла десница. Прошка да поискаш.
Ако се просълзиш – не се смазвай.
Това е от потъпкана искреност.
Ако получиш само прегръдка мълчаливо -
значи думите са били излишни.
Значи верният път е съвсем близо. Леко встрани.
Просто си се отклонил за миг.
И кое боли по-силно -
да живееш от едната страна на обидата
или прошката да ти върне единството,
да продължиш осмислен дните си.
Живот. Минало.
Не е лесно да загърбиш всичко.
Истина – една.
Много са пътищата, по които я достигаме.
Всеки различно...

Остават и празноти.
Когато няма от кого прошка да поискаш.
Закъснял си.
И никой не те пита за причините.
__________________


Публикувано от hixxtam на 19.03.2005 @ 08:52:43 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   thebigplucky

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 6


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

xxx
автор: gabi-gabi
853 четения | оценка 5

показвания 27081
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"След Заговезни" | Вход | 4 коментара (9 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: След Заговезни
от arlekin на 19.03.2005 @ 10:12:07
(Профил | Изпрати бележка)
Замисли ме.....
Трябва ли да чакаме деня за прошка, за да я поискаме?
А ако не я получим?
Ако сме закъснели?

Ти си дал всички верни отговори...

"Остават и празноти.
Когато няма от кого прошка да поискаш.
Закъснял си.
И никой не те пита за причините."

Възхитена съм!


Re: След Заговезни
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 19.03.2005 @ 10:35:49
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Една такава прошка остана непоискана. Закъснях.

Може би си въобразявам, че така донякъде ще се оправя в диалога със съвестта си...

]


Re: След Заговезни
от rainy на 19.03.2005 @ 12:47:26
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Не обичам нарочените празници
(по множество причини).
Някак си по задължение ги чувствам,
със традиционните,
изпразнени от съдържание
и като че ли... кухи думи.

Защо ми искаш прошката?
На Заговезни...
Просто не разбирам.
Заради теб самия ли е, или е за мене?
Да попълниш зейналите мои дупки
от причинените страдания,
или душата си да позакърпиш,
и нуждата от собствено причастие?

Понякога се сещам за онази поговорка -
там, относно приятелите се разказваше...
Кой какъв е, и защо, и как.
И за сълзите, изтръгвани взаимно,
а после се гордеем как си ги попиваме...

Прошката ми искаш? Не си ли закъснял?
Не, не конкретно, а така - по принцип.
Не проумяваш? Опитай пак...
За мен не иде реч - дала съм ти я отдавна.
Прошката едва ли е на думи -
доказва се със действия.
Тя е като обичта.
И ти я раздавам непрекъснато.
Простила съм, когато те докосвам;
простила съм, когато съм забравила;
простила съм, когато те усмихвам;
простила съм, защото съм останала...

Не е достатъчно? Нещо те измъчва?
Искаш ми я пак? Добре, добре, но...
изказана прошка едва ли ще помогне.
Ще си я дадеш евентуално някога и сам -
в последния момент на дните си.
Дотогава ще живееш с нея, болката.
Аз обаче ще съм с теб и ще я споделям...



Re: След Заговезни
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 19.03.2005 @ 17:51:31
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Важни моменти си докоснала. Никога не е късно да простиш. Понякога е късно да поискаш прошка - нещата остават непоправими. Тогава си мъкнем вината, не можем да я забравим. Прекалено идеално е да не грешим. Искането на прошката е преди всичко признаване на грешката. А това е толкова трудно понякога.
Не се научих да не греша. Но научих - искането на прошката не бива да се отлага.

Тези дни получих писмо, което ме накара да се замисля.

"... Най добрият ми приятел отвори чекмеджето на скрина на своята съпруга и
извади оттам едно опаковано в копринена хартия пакетче. Това не беше просто само пакетче, а едно пакетче с бельо в него. Той захвърли хартията и
наблюдаваше с тъга коприната и дантелите. Това аз й го купих, когато бяхме
за първи път в Ню Йорк. От тогава са изминали сигурно 8-9 години. Тя никога не го облече. Искаше да го запази за някакъв особен повод. И сега, аз мисля, че това е точният момент".
Той се приближи към леглото и постави бельото до другите неща, които щяха да бъдат взети от погребалната агенция. Неговата съпруга беше починала. Когато той се обърна към мен, ми каза ? Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай. Всеки ден, в който живееш е един особен повод".
Аз винаги си спомням тези думи.те промениха моя живот. Днес аз чета
повече от по рано и чистя по малко. Аз сядам на моята тераса и се
наслаждавам на природата без да обръщам внимание на треволяците в градината ми. Аз прекарвам повече време с моето семейство и с моите приятели и по-малко работя. Аз разбрах, че животът е една сбирка от опит, който трябва високо да се цени. От сега нататък нищо повече не прибирам и не пазя.
Употребявам всекидневно моите кристални чаши. Ако имам желание дори обличам новото си яке до супермаркета. Употребявам също така и любимите си парфюми, щом имам желание за това. Фрази, като напр. “Един ден"..... или “На някой от следващите дни...." вече не съществуват за мен и съм ги изхвърлил от моя речник.
Ако си струва, искам да видя нещата тук и сега, да ги чуя, да ги направя.Не съм съвсем сигурен какво би направила жената на моя приятел, ако тя знаеше, че утре няма да я има вече : едно утре, което ние всички доста
лекомислено очакваме. Аз мисля, че тя би звъннала по телефона на своето
семейство и на някои близки приятели. Може би аз също бих позвънил на някои стари приятели за да се сдобря с тях и да се извиня за някои стари
пререкания. Мисълта, че тя би поискала да отиде още веднъж да яде по
китайски / нейната любима кухня/, ми харесва особено много. Това са тези малки неизвършени неща, които много биха ме смутили, ако знаех,
че моите дни са преброени. Бих се изнервил също така, ако не бях се видял с
определени приятели, с които бих искал да се свържа в “някой от следващите дни".
Бих се изнервил също така ако установях, че не съм написал онези писма, които исках да напиша “в някой от следващите дни". Бих бил изнервен, че не съм казвал често на най близките си колко много ги обичам. Сега вече нищо няма да пропусна, да отложа за утре или да запазя, ако това би ми донесло радост и смях в моя живот. Аз си казвам, че всеки ден е нещо особено всеки ден, всеки час, както и всяка минута са нещо особено..."

Иска ми се посланието да достигне поне до още един...

]


Re: След Заговезни
от rainy на 19.03.2005 @ 18:43:00
(Профил | Изпрати бележка) http://www.galya-radeva.co.uk/
Никога нищо не прибирай за някакъв особен случай.

Уцели в десетката, Пламене! Знаеш ли за какво си спомних, и то веднага? Не знаеш, разбира се. И аз се учудих сама на себе си. Спомних си за една бутилка Метакса, незнам си колко звезди, незнам си коя селекция, подарена ми служебно по специален повод. Преди... да, преди 12 години. И по случайно хрумване оставена да бъде отворена на специален случай. Ужасно непривично за мен като практика да го мисля дори, повярвай, но ето - факт.
Той, великият случай, така и не се случи.
Боя се, че вече няма и да се случи.
Както и да е...
Имаш “честта” да чуеш този факт първи. Изобщо не съм споделяла този простичък и с нищо неотличаващ се “велик” момент, но ето - импулс. И се замислих сега за бутилката. Не за нея, разбира се.
Благодаря ти за “писмото”! Напомня ми прощалното на Маркес.
Виждаш ли, изцяло споделям всичко в него. Не на думи. На практика!
...:)... А иначе отговора ми във стих не се припокрива изцяло с твоя и неговите нюанси, но смятам си го разбрал. Обичам да “разговарям” с определени хора, намиращи се дълбоко в мен, и го правя непрекъснато - когато нещо ме провокира. Отвън, отвътре. Къде в стихове, къде както се получи.
Да, много си прав. Не можем да не бъркаме, и слава Богу. Само че.. защо само на Заговезни? Защо само на Коледа? Защо само ТОГАВА? Не обичам така, наистина!
Обичам да обичам всеки ден! Обичам да подарявам всеки ден. Така обичам...!
И “всекидневното” е точно онази прошка, която търсиш. Според мен.
Другата прошка... другата смятам, че не е възможно да се получи изобщо. Не че няма да ни я дадат, или ще закъснеем с искането. Не. Ние не можем да си простим в нас самите. Според мен. Но пък... можем да се опитаме, и то всеки ден, да не допускаме бъдещо “искане”...
Прощавай за множеството кавичкови понятия, отнесох се...

]


Re: След Заговезни
от Meiia на 20.03.2005 @ 16:22:57
(Профил | Изпрати бележка)
да живееш от едната страна на обидата
или прошката да ти върне единството,
--------
Закъснял си.
И никой не те пита за причините.
-----------------------------------------------------
Единството в нас,то никога не е само и само наше и е единството "на" и "с" хората,които обичаме или ни обичат.Възел "на" и "за" щастието,който никога не трябва да допускаме да ни стане задушаваща примка.Никога,защото може и да се срещнем отвъд,но тук и сега е вълнуващо да обичаме,въпреки гордостта си и съмненията.
Само част от това,което успя да предизвикаш в мен.Напоследък ме вълнуват същите неща.Ти пак си намерил много пряк,точен и неподправен изказ за тях.Прошката,разкаянието...казали сте много в отзивите си.Аз само се присъединявам с малко своя тъга към казаното.


Re: След Заговезни
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 20.03.2005 @ 18:41:33
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Благодаря ти за съпричастието.
Значи по-добре да обичаш на инат, отколкото да си Умреш на ината.
И да прощаваш трябва. Не е лесно...
За другото ще се разправяме после.
Отвъд.

Единството ни трябва. За хармонията.

]


Re: След Заговезни
от Merian на 21.03.2005 @ 06:54:11
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
ех тази тема за прошката... силен ден е Заговезни...
Често го има в стиховете ти "закъснението"...за важните неща. Прошка да закъснееш да поискаш или дадеш е едно от най-болезнените. А на себе си прошка даваш ли....


Re: След Заговезни
от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 21.03.2005 @ 18:36:51
(Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov
Много пъти съм си прощавал, но имам и грешки, за които никога няма да си простя.
Може би верният израз е, че се примирявам със себе си и се търпя - къде ще ида :-)
А за закъснението... - прочети отговора ми на Рейни. Мисля, че ще намериш важни неща.

]