автор: piro

Бих заплакал, ако можех..
Бих заплакал, ако ти ми кажеше.
Бих заплакал ако ме обичаше...
ако знаех повечето отговори
и ако и другите се опитваха да дават
на другите
колкото и аз .

Много пъти съм се питал,
а съм сигурен, 4е и ти се питаш днес....

какво съм аз за теб.

един лист от твоята тетратка
с недописани символи -
доста нечетливи..
това или пък другото..?!

А може и да не съм за теб...

Може да съм непрочетената мисъл
на друг
може да съм нечие тайно изречено желание
по случай рожден ден..

Може да съм нещо,
може още да съм ненаписан.
Може някой с молив просто да чака
за да ме прочете, някой,
който тепърва ще се роди.

Може, нали?!...

А ти кой си?

Ако твърдиш, че аз съм нещо за теб.
тогава би трябвало и аз да зная нещо за теб.
Нали?..

Да зная дали си за мен,
както аз чувствам това към теб и твоя молив.

Да зная имаш ли фантазия,
име и фамилия,
безброй забавни истории,
с които да ме пленяваш,
когато не мога нощем да заспя.

Да зная за светлината ти,
чрез която да те позная, когато те срещна
там някъде
или в някоя тъмна гора.

Искам да зная какво знаеш ти,
в какво вярваш,
религия, музика, допир и танц,
дали можеш да изпращаш съобщения,
пълни с онази обич, от която ще се нуждая.
Тепърва.

Може ли........