съавтор: Jynx
Къщата ни е празна,
Въздухът обесен и непомръдващ
Кепенците хлопнати
Сключени пред гърдите ръце на покойник
Прозорците гледат като мътни очи
Изтекли с дъжда и прогнили с годините
Завесите са обърнати навътре
Със закопчани около себе си ръкави
По стените бръшлянът пълзи
Рисува някаква си картина без радост
По плочите в кухнята има следи
От твойте стъпки и от ръцете ти по рафтовете
Посипани с пепел и тъмнина
На масата се разпада увехнал розмарин,
Парчета канела и делва напукана.
А ароматът на горещия шоколад
още разлепяше пръсти между тухлите
с две лъжички мед
както го пиехме вечер
така я завариха бездомните
и побързаха да се настанят
приличаше им на тях самите
а ние гледахме от покрива на хотела
секунда преди да летим
и на звездите дето днес бяха изгрели по светло
просто не им пукаше