До мен си, но усещам ,че те няма.
Поглеждаш ме,а празнотата е голяма.
Усмихваш се и погледа ти пак офейка,
защо ли все намираш си разсейки?
Аз знам, че мога да си ида,но не искам!
Все чакам твоя чуден блян за мен разлистен,
когато ще те чувствам в полъх нежен
и времето ще спре за миг безбрежен.
А мога да намеря, толко много чувства,
но всички те за мен са някак празен устрем,
един огромен панаир без сладолед,
но истината е една - че искам теб!
7.02.2005г.