автор: alisa

Облича преумората износен фрак.
Отново ще просвири всички сънища.
Къде е изворът, при който
уж се връщаше
реката, за да почне отначало?
Дали й стига гладкото
на толкова години постоянство
във коритото?
Удавиха се даже вировеге в себе си
от жажда.
По камъните хлъзгаво се влачи постоянството.
Сънуват риби птичия си сън
във отражения на бивши облаци…
Познавам преумората -
ще свири дълго,
докато тишината омагьосва тъмното.
А после… ще заспи с очите
на стопанина си
и ще сънува неговите сънища.