Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Не питай, не ме питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама. Ако можеш политай, политай! -
небето си го измисляй.
Просторът в тебе пониква
и в него няма измама.
Дърветата кършат пръсти -
розови са им сълзите,
белите са невръстни
и са от прах в очите.
Вятър пиян залита
и пада в някой бързей -
вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав.
Небето е свело чело,
заслушано в земята.
Чуй, само чуй -
свири на виолончело
гъвкопръст, тъжен
пясък.
Пясъкът няма пръсти.
Кой ти каза, че няма?
Пясъкът няма блясък -
само през зимата
няма.
Публикувано от aurora на 16.03.2005 @ 16:13:28
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 15
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. Р е к л а м аПролет иде (по К. Христов) | автор: arhiloh | 1309 четения | оценка 5 | показвания 79363 от 125000 заявени | [ виж текста ] |
|
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Не ме питай" | Вход | 11 коментара (28 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Не ме питай от Dimi (d_filyova@abv.bg) на 16.03.2005 @ 16:36:08 (Профил | Изпрати бележка) | Какви образи си извила и надула, свирят, увиват се и звънят пясъчно! И няма да питам. Поздравления за фантазията ти, Марта! |
]
Re: Не ме питай от pin4e на 16.03.2005 @ 17:18:19 (Профил | Изпрати бележка) | Вятър пиян...пясък с пръсти...
Поздрави сърдечни!!!:)) |
Re: Не ме питай от Marta (marta@all.bg) на 16.03.2005 @ 17:24:01 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Туй ще да е от честото посещение в твоите кръчми, тъй да знайш. Ти си виновна, седна там на някоя маса и се забравям - то не са ракии, мастики, приказки, надприказвания ... Не мога да стана ти казвам...
И виждаш последствията, чак вятърът ми пиян залита, а пясъкът - пръсти покарал ;))) |
]
Re: Не ме питай от azz на 16.03.2005 @ 21:00:32 (Профил | Изпрати бележка) | Започвам да те подозирам, че си филолог... ;-)))) Наистина успяваш по най- невероятен начин да ги впрегнеш тези думи в ... това, което виждаш. Много съм впечатлена. :-)
P.S. И аз обичам да им извивам вратовете, но в немерена реч, обаче ще взема да се предизвикам от теб. |
Re: Не ме питай от Marta (marta@all.bg) на 16.03.2005 @ 21:41:05 (Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/ | Подозирай си ме спокойно, аз не съм етикетирана обаче...;). Само мамче съм. Но това си е призвание.
А поезията филолозите не я умеят особено. Или умеят я на едно средно ниво. По скоро стихоплетстване.
Големите писатели и поети са от други среди.
Всяко правило си има и изключения, разбира се.
Пусни нещо немерено да го видя. :) |
]
Re: Не ме питай от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 09:12:21 (Профил | Изпрати бележка) | Рисуваш красиво, много красиво, Марта
"вятърът пил сълзите
и се оказал хлъзгав..." :) |
]
Re: Не ме питай от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 09:34:09 (Профил | Изпрати бележка) | Брей, че палав вятър :)
Поздрави! :) |
]
]
Re: Не ме питай от Ray (bdoych@abv.bg) на 17.03.2005 @ 11:04:59 (Профил | Изпрати бележка) | да бе, каква съм :)
ама нека е опиянен, по... така звучи :) |
]
]
Re: Не ме питай от thebigplucky (plakerov@abv.bg) на 18.03.2005 @ 13:15:48 (Профил | Изпрати бележка) http://picasaweb.google.bg/plamen.lakerov | Полети в това измислено небе
след вятъра, попил сълзите ти.
Не се и опитвай да разбереш причините.
Не бяга по навик. Нито защото го е страх -
зимните симфонии са класиката в репертоара му.
Крие се в тях. Извисява се. Но е сам.
Дали го боли...
Не се и опитвай да научиш тайните му.
Прахта, която разнася,
не е само малки частички земя.
За сълзите ти само знам –
поливат земята.
Така животът се ражда.
Пролетния аромат е наградата му за нас.
Прегръща голите клони
и ги окичва в красота.
Съблече ги есента за да поспят.
С вълните цяла зима си игра -
събаряше пясъчните замъци.
Заличи нетрайните стъпки по пясъка.
Накара всички да се приберат
и да потърсят топлина...
Не се и опитвай да го спреш.
Не може да бъде спрян -
него просто ще го няма.
Ще затаят в мълчание вълните.
Сълзите ти ще попият в пясъка сами.
Ще замълчи виолончелото в душата ти...
___________________
Ами значи ще оставим вятъра
да прави каквото си е решил
:-))) |
]
]
Re: Не ме питай от libra на 28.10.2017 @ 22:35:39 (Профил | Изпрати бележка) | Не питай, не ме питай!
Аз знам за тревогата всичко.
За мълчанието не искам.
Мълчанието за двама.
до сега четох копието, а сега попаднах на този твой стих, мартичко..
днеска явно наистина ми е ден на посещение в миналото..
много хубаво стихото, толкова сте талантливи всички.. |
| |