автор: Nezy

* * *

С тънки хурки
във свилени пояси,
с крехки пръсти
от вис и от песен
вият първите нишки
тополите
на ризата
есенна.

Вретеното сръчно подрипва
и във дланта ми се сипват
свила и пурпур-
преди есента да угасне
и мъглите да чакат напразно
утрото.

Минзухарени тихи сълзи
парват пръстите.
От тополите някой направи
кръстове.

Ризата на есента
отдавна е разнищена.
Гнетяща голота-
преди снега,
преди да се разлистят от дъха ми
върху прозорците
дърветата на зимата.

Студ и миризма на гнило...
Милост!