автор: joanna_vas

Полепва ситен тичинков прашец по думите,
с които искам в тази нощ да ти говоря.
A между облачетата, през цвят в короните
врата към теб, чрез клепки ще отворя.

Ще се разлистят дъхави около нас мечтите
и ще се сипва пред очите ни мигът,
във който с огън ... паля стъпките в очите,
а сетивата с нас до връх ще израстат.

С тревички полъх, през стеблата те целувам
и с думи тичинкови устните шептят...
Във тази нощ, аз искам с теб да разговарям
и знам, че моят глас до край ще бъде чут.

Прегръщам мисленно златистото пространство,
а времето до хармоничност с нас трепти
и отразява близост на живот, като познанство
в което ... цялата му същност - ще си ти!

(Полепват думи и ... душа в душа шепти!)