автор: azz

Убива ме- спокойно и полека
Самотността, натрупана в милиони века.
Не знам кога, но зная, ще е скоро,
Ще се взриви във мен животът ококорен

и пак ще съм, но няма да съм аз,
ще тлея някъде с лице от лепкав мраз,
ще ви говоря със слова от мрак,
ще ви зазиждам в погледи от страх,

защото знам, че скоро, някой ден,
самотността ще ме убие- и от мен
ще си направи кукла- ей така,
за да запълни с нещо пустата нега
и моя смях- от слънце и от здрач
ще прекрои във страшно смешен плач....

Но сили нямам да се боря с нея-
отдадох всички на една вълшебна фея
Да ме спаси- така, с усмивка лека
От самотата, трупана милиони века.