автор: auco2

Ако си зажаднял
за девствена гора
и ромона на бързоног поток,
ела на Сюткя
във Родопа планина.
На двеста метра
под върха висок
незнайно как
от земните недра
се ражда извор
с приказна вода,
благословена от самия Бог.
Край него
непременно се поспри
и бавно пий
от глътките отмора,
попили в себе си
дъха на бора,
притихнал във молитвен славослов.
А когато изкачиш върха,
погледай ти,
макар и за минута само,
величествената
родопска панорама -
застинало море от върхове,
покрити с бяла пяна
от мъгла -
и ще поискаш да си птица,
да летиш.
Ще усетиш
истински живота
в капките роса
върху тревата,
в невинността
в очите на сърната
и в мощта
на разярен глиган.
И, когато слезеш в суетата
на делника
на някой скучен град,
част от душата ти
ще бъде вечно там -
ще те примамва
горе на върха.