Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Black_crowned_night
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14152

Онлайн са:
Анонимни: 478
ХуЛитери: 3
Всичко: 481

Онлайн сега:
:: p12a28n
:: pavlinag
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2024 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЕписто 10 - Ден на скръбния О
раздел: Други ...
автор: Eshach

Т.,
Преди да продължа с историята, която започнах да ти разказвам вчера, може би е необходимо да кажа, че тя е изплетена не от предпочетени от мен фрагменти, а просто от нещата, които си спомням, и аз дълго време си мислих, че тези проблясъци за миналото, такива хаотични и откъслечни, са само пролуки в съдраната завеса на собствената ми памет,
докато впоследствие разбрах, че подборката е тематична, тя ме тласка към някакви чувства, някакви мисли, но очевидно още нямам усета или зрението да видя всичко онова, което следва от мозайката на спомените ми, в неговата ненакърнима цялост, за да мога да прозра същността му, а следователно и смисъла му. Възможно е цялата работа да е в това да ти го напиша, ти да го прочетеш и да си кажеш: "Брей, гледай го пък тоя!", макар че някак си не си те представям да произнасяш такава фраза за мен, но може би се обажда самомнението ми и моята отколешна суетност, която ме караше още тогава, в пещерата, да привързвам с ремък през кръста козята кожа с дупка за главата ми, която бе моята първа дреха, когато проходих.

Дотогава вече бях забравил колибата от папур и мама и тате, смучех сюнгерчето, натопено в козе мляко, с което ме хранеше Оан, гледах как слънцето прекосява отвора на пещерата всеки ден все по-ниско, как Оан дои козите, коли на всеки две седмици по едно яре, как пече месото или го кисне в солена вода и после го окачва на свода, за да си реже от него, като се върне от паша. Когато проходих тръгнах с него и със стадото, тичах с яретата и бозаех от козите, както и той правеше, но и тогава не се сещах за майка си. А Оан всяка вечер ми пееше разни песни и ми разказваше разни приказки, и за да стигнем до това, заради което ти разказвам цялата тази история, ще ти преразкажа една приказка, и после, сигурно утре, само с букви ще ти изпея една песничка, която не е точно това, което ще си помислиш. Слушай:

Имало едно време един много голям и много силен мъж. Той живеел на средата на земята на единствената тогава планина, която стигала звездите. Нямало никаква друга планина на земята освен нея. Казвал се О, защото един ден го нападнала голяма змия, но той я надвил, сложил опашката и в устата и така я вързал, та заприличала на О. Така станало и името му, и оттогава каквото и друго име да носел през вековете, все с О започвало, та всеки да може да се сети когато рече да го извика и устните му се окръглят като онази змия, че става дума за него, и така да го слави и назовава, защото О вярвал, че като произнасяш името на някого подсещаш Бога за него, и това е хубаво, защото Бог е добър, и като се сети по този начин за тебе, ще ти стори нещо добро.

Може и така да е. Въпросът само че според мен е дали само той чува това име, защото аз например съм забелязал, че колкото по-надолу по стълбата към нашия свят слизат ангелите, толкова повече от рожби на светлината се превръщат в изчадия на тъмнината, и един от белезите на превъплъщението им е нарастването на ушите им, които преминават през множество стадии от розово ушенце в началото до нагънато като смачкан вестник листо от черна маруля накрая... Може би това е причината ангелите да са доста глухи за разлика от дяволите, особено като ти потрябват за нещо, но може би причината да е в техния създател, работодател и вдъхновител, който, както е известно, също има изящни миниатюрни ушички като техните, а едва ли е нужно да напомням, че всичко по белия свят съществуващо е по негов образ и ноу-хау, подобие и патент направено, та му е лика-прилика...

Но нека се върнем към историята на О, който бил толкова голям , че слънцето го заобикаляло по пътя си, за да не подпали косата му, и толкова силен, че всеки ден си играел да хвърля планини във всички посоки на света. Така се появили планините навсякъде, а тази, на която живеел О, намаляла и вече не стигала звездите. Мъчно му станало на О, че се отдалечил от небето, че слънцето вече не заобикаля главата му и че сутрин вече не изтръсква от косата си звезди. Започнал да събира планини и да ги трупа върху своята, но му ставало все по-тежко да ги носи откъдето ги бил захвърлил. Започнал да подбира по-дребните, после само чукари по два по три, после и те му дотежали, започнал да носи канари, после камъни, докато накрая с шепи се опитвал да носи чакъл и пясък, но трудът му бил всуе, планината му си оставала все така много по-ниска отпреди, че и намалявала като че ли след снегове, дъждове, лавини и свлачища. Погледнал една сутрин планината О, видял я как се изправя на възбог, макар че от върхът и до слънцето и звездите било още по-далеко, и видял и себе си - нищо не било останало от предишната му снага и от предишната му сила, бил дребничък и слабичък пред планината, ревлив и хилав. Отишъл О в една пещера, хванал няколко кози да си гледа, за да се прехранва, и да ги пасе по склоновете на планината, та дано забрави за това какъв е бил и да не мисли за това какъв е станал…

Е, какви сме били едва ли ще научим, какви ще станем е Божа работа, а както е известно, тази фраза означава, че от този въпрос едва ли някой се интересува на който и да било свят, а какви сме е наистина важно, и то не само заради входящия Face control на този живот, прочут със своята подкупност и небрежност - вече стана дума за себеподобието ни, нали?

А просто защото все някой трябва да ни обича все за нещо, за какво ли, Господи!?


Публикувано от railleuse на 15.03.2005 @ 15:43:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Други ...

» Материали от
   Eshach

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Археология на изчезването
автор: mariq-desislava
98 четения | оценка няма

показвания 123528
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Еписто 10 - Ден на скръбния О" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Еписто 10 - Ден на скръбния О
от izabela на 16.03.2005 @ 13:19:07
(Профил | Изпрати бележка)
"..колкото по-надолу по стълбата към нашия свят слизат ангелите, толкова повече от рожби на светлината се превръщат в изчадия на тъмнината, и един от белезите на превъплъщението им е нарастването на ушите им, които преминават през множество стадии от розово ушенце в началото до нагънато като смачкан вестник листо от черна маруля накрая... Може би това е причината ангелите да са доста глухи за разлика от дяволите, особено като ти потрябват за нещо, но може би причината да е в техния създател, работодател и вдъхновител, който, както е известно, също има изящни миниатюрни ушички като техните, а едва ли е нужно да напомням, че всичко по белия свят съществуващо е по негов образ и ноу-хау, подобие и патент направено, та му е лика-прилика"

Така е!


Тази приказка е доста поучителна и тъжна.



Re: Еписто 10 - Ден на скръбния О
от Eshach (eshach@abv.bg) на 16.03.2005 @ 14:21:31
(Профил | Изпрати бележка) http://www.yotto.hit.bg/
Разбираш защо е скръбен О, нали?

]


Re: Еписто 10 - Ден на скръбния О
от izabela на 16.03.2005 @ 15:24:35
(Профил | Изпрати бележка)
Ах, тази планина!:)))



]


Re: Еписто 10 - Ден на скръбния О
от sradev (sradev@о2.pl) на 16.03.2005 @ 15:28:38
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
заради змейското, братко