автор: aureliano

като червиво лепило от гранясала туба изтисквам
сивите дни на мойто безтебие от своя живот
и замазвам усърдно всички спори и натискам
дълбоко до последнато фибра от тленното тяло
защото просто ми омръзна да дишам - не искам
да вдишвам въздуха,наситен с думи лишени от смисъл
и да виждам хора, затънали и щастливи от вегитиране вяло
че как да им простя това, че те няма, а те си живеят
затуй си зашивам клепачите с ръждива изхабена игла
и не ми е тъмно, защото със теб не изпитвам нужда от светлина.