(някъде, някога, някой ...)
Прости …
Че те открих.
Че копчето натиснах почти като на игра
и те избрах от безброй многото имена -
реших, просто ей така, да се закача.
Прости ми …
Че в живота ти се скрих и неусетно
във виртуалния ти свят се настаних.
И като малко палаво дете мислите обърках,
не чувайки гласа ти, пръстите задърпах
думи да напишат - дали не сбърках?
Прости …
За отнетите часове пред компютъра.
За погледа вперен в монитора.
За трепета при виртуалното намигване.
Прости ми …
Че сутрин щом очи отворя искам да те видя
и вечер лягайки си от умора до тебе искам да заспя.
Прости …
Неволната ми грешка,
като че ли от съдбата предначертана,
да ме накара да мисля часове наред,
непрекъснато и само за теб.
Прости ми …
Че жадно те желая.
Прости ….
Че искам:
да си те представя, а не мога !
да те докосна и твоя дъх да отнеса;
ръцете ти по тялото си да усетя
и безмълвно притаена до теб да поседя !
Прости ми …
Ако някъде сгреших …
И затова, че сега не мога да се спра.
Прости …
И не ме съди, аз търпеливо ще стоя
и ще те чакам - там, някъде на края на света.
Прости ми …
Че това не е Игра с теб и с моята душа.
Ала който може да прости
ще е щастлив и със сбъднати мечти!
Прости …
Че го написах, моля те, прости!
Но вчера беше ден за прошка
и затова поне, прости!