автор: Mojsei

Намерих сили и отсякох:"Стига!"
че гняв в сърцето се надига
и от отхърленото примирение
бликна новото ми вдъхновение.

Лицемерието ти, че внезапно
тръгваш си обиден,
ме дари с облегчение приятно
от фалша ти, за мене виден.

С теб се запознах като девойка
и чувствата ми стигнаха екстаз,
но ти видя поредна бройка -
така реши да се почувствам аз.

Ти оказа се страхлив
в своя тесен егоизъм
и в преструвката на приветлив
ми показа унизителен цинизъм.

И затуй отсякох:"Край!
Стига толкова двуличие!"
Исках да постигнем рай,
но се спряхме в различие.

Ти оказа се объркан -
не пое онази отговорност,
а в роля на побъркан
страх те хвана пред сговорност.

Моята душа е горда,
твоята - в корист лази:
ти не си ми лорда,
не споделям твоите омрази.