автор: Selena

Биография на сладострастницата, наречена време

Не е ли времето най-знаменитата куртизанка? Дори и да има съперници, то е сигурно, че ще ги надживее и това увеличава задоволството му? Нейното задоволство. Времето е жена. Така смятам. Нима някой може да проследи движенията на фустите й, които бързо прошумоляват покрай епохите. Нима някой може да обхване дългите й бедрата, увити около врата на необозримото. Не е ли времето тази, която оглася вселената с екстатичните си стенания, но никой не е способен да я задоволи тъй като остава скелет върху гръдта й още по време на флирта си с нея. Да, всички се опитват да флиртуват с Времето. И никой не е успял да я прелъсти и това не е само човешка трагедия, а и нейна трагедия. Тя отчаяно търси своя любовник, отчаяно сменя бельото си през век. Облива мишниците си с парфюма на мистиката. Закача в косата си всякакви дрънкулки, които се намират в раклата й- Хеопсовата пирамида, старогръцки статуи, замъци на персийски падишаси. Дори Айфеловата кула виси на красиво колие на шията й, а върхът й се скрива в гънката на деколтето й.
Тя открадна любовниците на Клеопатра, но разочаровано разбра че те са й непотребни и захвърли мъртвите им тела.
Тя пя тъжни песни край костите на Александър Македонски, но те се стриха на прах в
сладострастните й шепи.
Тя завари Калигула на трона, но слабостта му към публичните домове на простолюдието я вледени и затова стисна силно тялото му докато жилите му се издуят и когато го пусна, той вече беше обезумял.
Тя ревнуваше френските крале от техните любовници. Омръзна й да гледа как се съсухрят, и въпреки това на тяхно място идват нови и още по-красиви. Със своите деяние кралете изпаднаха в немилост пред нея. Затова тя целуна челото на Волтер и Русо и им донесе прозрения, които зависят от момента, а нима моментът не беше нейният най-верен паж. Евнух е той, но поне й служи вярно. Такива прозрения не бяха осенявали никога никого дотогава и те свалиха кралете от троновете им. Това донесе големи промени навсякъде и времето тропна с токчета стъписано. Земетресенията, които последваха в Китай не я впечатлиха- та нали тя беше разчупила преди време тектонската плоча когато седна върху нея. Нищо чудно, не можеше да отрече че през ледниковия период беше доста понапълняла.
Тя бдеше над спящия Колумб докато лицето му се гърчеше, пожълтяло от морската болест, и с устни чертаеше картографски знаци в главата му.
Тя дебнеше за красиви евреи в концентрационните лагери, но това, в което те се превръщаха там скоро я отврати и премести погледа си върху немците. И там имаше красиви мъже, затова реши да им помогне и замахна кокетно с призрачните си пръсти. Делата им скоро бяха под нейна закрила и започнаха да бледнеят. Тя се погрижи за просперитета им, но те скоро започнаха да пълнеят затова тя,изгубила интерес застана разкрачена пред Китай. Нация на колектива. Все пак тя никога не беше имала нищо против оргийните изживявания. Харесваха й кожите на тези мъже, напомняха й пожълтелите пергаменти, в които бе надничала през рамото на други мъже в Месопотамия. Времето се усмихна и рамото й се заголи. Дали щяха да оправдаят очакванията й. Времето се облиза лакомо.


(Нима смяташ, че времето ще прости и на теб? Твърде дълго му изневерява с мислите си. Когато освирепее, за да ти отмъсти, тя ще изсипе пред теб най-различни жени, които си пропуснал, гледайки в далечината. Ще ги накара безсрамно да дефилират пред теб, докато плъзга нокът по корема ти и е легнала върху теб с цялата си тежест, така че да не можеш да си поемеш дъх. И тъкмо в момента, в който усети че плътта ти е на ръба на безумството, ще те остави сам с мисълта за това, което си изпуснал.)