присъствието ти до мен и в тази стая
и винаги до рамото от дясно
от ляво тя е - знаеш
в гладката извивка на ръцете
и в бялата прозрачна кожа
в загадъчна усмивка по лицето
в липсата на страх и на тревога
си ти
осмисляш всяка стъпка
и съм Вселена - тъмна и несвършваща