автор: Layla

Пролет пухкава, мъркаща
ближе прозрачни шушулки
и превръща в капчук
всяка твърда и ледена плът,
и водата се стича,
и е тръпнещо мокро навънка,
сякаш прилив от лудо море
върху суша от плът...

Топъл вятър палува,
завира се в пазвите пролетни,
и под роклите влиза,
и увива с в дълги бедра,
и нагоре отива,
и прелива по тихите кътчета,
лизва бързо и бяга,
но те хвърля в тръпчива нега.

С пръсти палави
вплита косите ти,
леко разрошено,
гони праведни мисли
и ги праща да спят със снега,
сякаш иска да те обладае -
неприлично и търсещо,
и да влее в кръвта ти
шампанско от дива лоза.

Гъделичка небрежно
телата, душите, усмивката,
сетива в полусън
жадно пият на глътки страстта,
а набъбнали, пъпките пролетни
нежно настръхват,
от въздушните ласки
на повей от лудост пиян…