автор: victo

Не си прочел във мен романа
като в другите преди
в сърцето ми затвори рана
лекуваш моите мечти.
А в мен романа е обширен,
цветен, многолик
и ще ти трябват сто години
да видиш моя лик.
Но обичта във мен е тъй голяма
и пламъка велик,
породени до забрава
в онзи светъл миг,
когато бях огрята
от вълшебния светлик
на твоя поглед неочакван
разсеял скуката у мен.
Ела, сега те чакам,
след сто години самота...
Романът аз разлиствам
на Куприновата си мечта.