автор: pisana

Щастлива съм с очи отворени към изгрева
разтворена във синьо- розов благодат,
морето е застинало под натиска,
но пази своя нежен воден свят.

Щастлива съм, заслушана във тишината
на сънени и плахи още птичи гласове
в жуженето, вибриращо на светлината
събуждащо треви, цветя и лесове.

Щастлива съм, че днес съм жива
макари хлад да щипе моето лице,
а дъжд в косите да попива
и мокри босите нозе.

Щастлива, толкова щастлива,
че имам всичкото това
и всяка глътка въздух ме опива,
че няма да съм вечно тук на майката земя.