автор: Mojsei

Родена в свойта всеотдайност,
душата ти терзанието изпива
и сочи ми пътека на безкрайност,
с което радост в мен налива.


Безмълвен, днес на твоя скут,
потъвам в обаянието кармично
и ето - навестен от смут,
гадая над сърцето ти обично.


За мойто преживяване се грижиш
със скрита в сърцето жажда
и тъй живота ни взаимен движиш -
чрез миг, в който радост се възражда.


Над таз реалност непреклонна,
по своему жена фатална,
да бъдеш вечна, тъй си склонна,
че правиш любовта ни само актуална.


Щастлив от чувства споделени,
с теб градиме тази цялост,
в която, даже разделени,
живеем в единна младост.