автор: greeny

Юда отвори вратата на кафенето, пристъпи плахо и огледа недоверчиво хората вътре. Имаше точно една свободна маса, той се настани и зачака. Все още изпитваше колебание относно тази среща, но любопитството го измъчваше. От друга страна си задаваше и въпросът дали цената не беше твърде висока?
Струваше ли си наистина да заплати толкова скъпо, само за да разбере отговорът. Но веднага се успокои. Все пак той беше реалист и не вярваше в измислици. Убеден беше, че това е поредната шега и вероятно си имаше логично обяснение.
В този момент до Юда се приближи красива жена в червена рокля. Тя го изгледа отгоре до долу и без да продума, седна до него.
- Е, аз съм тук. Слушам желанието ти.
Юда гледаше очуден. Очакваше да види брадат старец, а се появи красива млада блондинка. Вече беше убеден, че това е шега и въздъхна с облекчение.
- Мислиш, че това е номер, нали? Знам, че очакваше белобрад дядка, но за жалост в момента изглеждам малко по-различно.
Юда не знаеше какво да отговори. Тя сякаш бе прочела мислите му. Тя? Или той? Погледна в очите й, взря се надълбоко и сякаш видя горящ огън. Определено беше той. Дяволът.
Без да обръща внимание на тези мислени заключения, Дяволът продължи.
- Малко е шокиращо на пръв поглед, но ти ми придаде този образ. Явявам се така, както ти ме виждаш в мислите си. Аз съм злото. И адът. Аз съм причината за всички твои нещастия. За теб всичко лошо беше причинено от една жена. Мислиш, че няма нищо по-ужасно от нея. Затова аз съм в женски облик. Ако се загледаш повече ще видиш, че си приличаме.
И действително беше така. Дяволът приличаше на жената, която бе разбила сърцето на Юда. Сякаш й беше сестра.
- Казвай по-бързо какво ще искаш, защото имам много работа. След 15 минути трябва да съм в Южна Африка да изпълнявам други желания.
Юда продължаваше да гледа с уплаха. Но в крайна сметка реши, че не губи нищо. Едната душа - голяма работа. И без това животът му нямаше смисъл. Поне щеше да разбере това, което от толкова време го терзаеше.
- Искам отговор - едва промълви той. - Един единствен отговор, след което ще ти се издължа като всеки друг.
Дяволът се смути. Почеса се зад ухото и се замисли. В цялата си досегашна кариера, която все пак датираше от незапомнени времена не бе срещал по-странно желание. Помисли си, че човекът не е нормален и затова реши да приключва по-бързо.
- Имаш право да поискаш всичко. Ако това е най-съкровеното ти желание аз нямам нищо против. Дано поне въпросът ти да е смислен.
Последва кратко мълчание. Дяволът започна да се изнервя, запали цигара и зачука нетърпеливо с нокти по масата. Най-после Юда се осмели.
-Какво си ти? Защо съществуваш?
Жената в червено скочи от стола. Не знаеше какво да отговори. Гледаше втренчено Юда. За пръв път виждаше човек, който да поиска подобно нещо.
- Предполагам си наясно, че когато изпълня желанието ти, ще трябва да ми дадеш душата си.
Юда кимна утвърдително. Това още повече изненада Дявола. Всички други искаха пари, любов, слава, какво ли не. Хората бяха готови да продадат душите си за толкова безмислени неща, а сега за пръв път срещу него седеше истински Човек. Човек, за когото обичйните неща нямаха значение. Той беше много над себеподобните си и може би за това беше решил така твърдо да дари душата си. Все пак не беше справедливо. За пръв път съвестта на Дявола проговори. Той знаеше, че не може да даде отговор на този въпрос, без да вземе душата на Юда. Това значеше да разкрие същността си, което беше недопустимо. Затова реши да му даде втори шанс.
- Ти ми харесваш. За пръв път казвам това на човек. За пръв път ми се струва нередно да взема нечия душа. Ти си първата истинска личност, с която разговарям. Бих изпълнил желанието ти, без да те карам да ми се отплатиш, но просто е невъзможно. Не мога да ти отговоря на точно този въпрос и да те оставя да бъдеш обикновен човек и да живееш както досега. Но ти давам възможност да ми поискаш нещо друго. Всичко, което пожелаеш. Независимо дали ще е отговор или нещо материално. И няма да искам отплата.
Тези думи засилиха още повече любопитството на Юда. Той отговори, че не желае нищо. Само истината. Простият отговор на простият му въпрос. Дяволът се почувства наистина ужасно. Не искаше да погуби един такъв човек, но от друга страна осъзна, че Юда едва ли би намерил смисъл в живот с хората, които го заобикаляха. Все пак реши да му даде срок да размисли до другият ден. Уговориха си среща на същото място, по същото време.
На другата сутрин Юда се появи. Беше подранил, затова се разходи около кафенето, погледа слънцето, птичките, зелените дървета и се зарадва. Знаеше, че това е последния път, в който истински им се любува и затова беше щастлив. Чудеше се какво ли ще се случи, когато друг командва душата му. И скоро щеше да разбере. Когато настана време за срещата влезе в кафето и зачака. Красивата жена в червена рокля се появи, седна при него и запали цигара.
-Е? Какво реши?
-Искам да ми отговориш!
Дяволът въздъхна. Не можеше да направи нищо. Затова реши просто да отговори.
- Аз съм ти. Ти ме създаваш. Създават ме всички хора по света, затова съм различен за всеки. Съществувам, за да се оправдавате с мен за нечестните си постъпки. Ако някой ме призове, това значи, че злото в сърцето му е повече от доброто. Аз не отнемам души. Всеки сам се лишава от душата си, а после казва на другите, че съм му я взел. Оправдания... Сега, след като разбра истината, ти сам ще захвърлиш душата си, мислейки, че си ми я дал доброволно. Все пак съжалявам, че трябваше това да се случи...
Жената напусна кафенето. Юда седеше дълго загледан в пепелника, където догаряше цигарата й. Стана от масата и излезе. Когато погледна небето се ядоса, защото някаква досадна светлина му блестеше, разни пилци квичаха от клоните на дърветата, които само му се пречкаха по тротоара...