Загубена в лабиринта на старите спомени,
Зспивам, загледана в звездния прах.
В душата ми,с катинари затворени,
Сенки изплуват, сенки от грях.
Моят грях и мойта вина,
Животът, отминал случайно...
Това съм аз- тук и сега-
В сълзите ми няма нищо потайно...
Сълзите на болка, сълзи на тъга,
С мечти изоставени в мрака заспивам.
В тишина неродена-отнова сама.
В лабиринта от спомени бавно загивам...