Което утро се роди
със птици,
в съня ми ако литне папагал
над зарево паунови искрици,
и щъркел бди
над стария квартал,
фламинго ако шия врозовее
във двора сред колибри на ята,
а райска птица на дървото пее
за слънце
в крокодилова уста,
ако прехапе устни пеликанът,
сокол поиска нокти от врабче
и ноктите му врабчови останат,
но мисълта
соколова тече;
която заран изгрева посрещна
и не от слънце медно е роден,
а от онази -
фея или вещица,
стояща между тъмното и мен -
красивия си сън недосънувал,
ще се разбягат птичите ята
а аз ще трябва пак
да се преструвам,
че искам да посрещам
утринта.