Все умуваме
за смисъла на нещото
наречено Живот.
В шумни спорове
изсипваме
с пълни шепи
полузагладените
камъчета мъдрост,
събирани по пътя
към оная светлина,
чиито извори
се крият във очите ни.
Изсипваме със пълни шепи.
Засипваме…
Шлифоваме душите си
до блясък
и не разбираме,
че точно там,
в пазвите невзрачни
на грапавинките
се крие нашата
несъвършена,
но човешка същност.