Пак ще ме погалят
белопръсти,
топли ветрове
и оня връх,
белязан със мълчание
ще се стопи.
Не знаеш ли?
Самотникът
познава всяка стъпка
от орбитата сателитна
и всички фази
на луната е изучил.
Шлифовал е
безкрайно дълго
грапавите мисли,
докато станат
удобни
за преглъщане.
И пъзелът…
Парченцата от оня спомен,
душата му засипал
и подпечатал със мълчание,
реди и пренарежда…
Реди и пренарежда
в търсене на точната картина,
на изгубения ключ…
Ключът,
заключил белопръсти ветрове,
превръщащи
душата му в глухарче.