автор: roni_16_f_sf

Стихотворението посветих на едно любимо момче. Надявам се, ще усетите чуватвата, които съм вложила вътре!

Ту си близо, ту далеч.
Ту си нежен, ту си груб.
Ту сърцето си пред мен разкриваш,
Ту в лед сковава се пред мен.

Любов или измама е нашата любов?
Нежна приказка,а после драма-
Бушуващ и непредвидим океан.
Сърцата бият и говорят,
но общ ли е езика между тях?

Тези хиляди въпроси
Избликват в мен сега,
А отговорът граничи
Между "не" и "да".

Сега заставам аз пред теб
И моля те за просветление.
Лъжи красиви аз не искам,
А истината дори горчива да е тя.

Стаила поглед аз тръпна в този час.
Дали ще чуя тази тъй желана дума,
Която ще даде живот на моята душа?

Аз чакам приглушена
твоя скритен отговор в нощта.
Аз чакам,но обляна в сълзи разбирам,
че отново пак лъжа била е любовта.